Мария Хитева е човек, за когото всичко започва с музиката, свободата, изразяването и преоткриването на себе си по Пътя. Човек, който непрестанно се стреми да влее философия в музиката и музика във философията.

Мечтаеща за един доста по-добър, справедлив и истински човечен свят, в който развитието на технологиите е право пропорционално на духовно-етичното израстване на човечеството. Мечтае за свят, в който добрите намерения водят само до добро и в който живеенето на пълноценен и осъзнат живот е приоритетна ценност на всички.

От ранното до много късното ѝ детство (обхващащо периода от 4 годишната и възраст до настоящия момент) – същественото за Мария Хитева би могло да се изрази само с няколко думи – творец-търсач, музикант, мечтател, човек, в случая жена. Всичко допълнително изказано са хронологично подредени подробности от ПЪТЯ

Малко фактология – за тези, които се интересуват:
За пръв път в живота си Мария съзира клавишен инструмент когато е на четири годишна възраст – на пловдивския панаир, водена там от любимите си баба си и дядо. Не след дълго дядо ѝ я сдобива с малък електрически клавир ‘Антонели’, който се превръща в най-почитната ѝ ‘играчка’ в началните ѝ детски години. По същото време тя изявява желание да изучава английски език. Семейството ѝ веднага намира частна учителка. Уроци по пиано започва на 7.

До завършването си на гимназия Мария взима частни уроци по класическо пиано при елитни преподаватели от софийското музикално училище. Макар и желанието ѝ да се занимава с музика като приоритет е повече от явно още от ранното ѝ детството – консервативността на руската класическа школа се явява непосилна рамка за детския ѝ свят. В крайна сметка тя завършва националната английска гимназия в София, но любовта ѝ към музиката тепърва ще се задълбочава.

Следва изключително решаващото познанство, а после и повече от приятелство – с джаз пианиста Валери Цветков. Той насочва вниманието ѝ върху съвременната некласическа музика – върху интересни жанрове и стилове от 20-ти век, но най-вече стиловете, свързани с джаза и произхождащите от него. 

В дългите дискусии и беседи с него музиката получава измеренията на философия, даже религия. 

Любима тема за обсъждане и наблюдение са легендарните аранжименти на ‘великаните’ – като Дюк Елингтън, Бейси, Дейвис, певци, групи и инструменталисти, оставили незабравим и вълнуващ отпечатък върху развитието на музиката на ХХ век – като Ела Фицджералд, Нат Кинг Кол, Оскар Питърсън, Джордж Ширинг, Гарнър, Джо Пас, Пако де Лусиа, Ал ди Меола,  групата Чикаго и много други. Гмуркайки се в ‘дълбокото’на музиката – Мария започва да получава – благодарение на менторството на Валери – дълбоко разбиране към нея – много повече академичното тълкуване на стиловете, различните им характеристики и изразни средства.

Психологическото влияние на Валери  върху творческия потенциал на Мария изиграва ключова роля върху цялостната ѝ нагласа към музиката, свободата в нея и към собствената ѝ личност. Тяхното колегиално сътрудничество и приятелство прераства в дълбок душевен съюз, а по-късно и в житейско партньорство, от което се раждат и две деца. 

Появяването на Валери в живота на Мария би било вероятно подобно на едно въображаемо появяване Петроний – в съвременен вариант, повлиявайки на творческите ѝ хоризонти като един ‘arbiter elegantiae’ – само че тук конкретно в музиката. Така както героят Ръс Брисъндън се явява в живота на Мартин Идън от романа на Джек Лондон – така и Валери, видял потенциала ѝ – с мощна психологическа сила успява да ѝ внуши, че тя е способна да изгради музикалния си талант и способности до безусловен максимум. 

Той успешно ѝ внушава и това, че слушането, разбирането и повлияването от великите имена в музиката и най-вече в класиката и джаза – е много важно, но е добре да се осъществява по възможно най-уравновесен начин, без прекомерни ‘залитания’ и идолизиране, за да може музикантът да поддържа себе си ‘центриран’. Да идолизираш непрестанно някой титан в музиката означава да се откажеш от някаква част от себе си и потенциалния ти талант и да престанеш да ‘залагаш’ на него. Означава да започнеш да вярваш, че никога не можеш да го достигнеш. Валери я отклонява умело от този ‘капан’.

От 1992 до 2012г. Мария е музикант-фрилансър, осъществила соло турнета в Близкия изток, Скандинавие и Европа, както и участвала в различни музикални проекти в България и чужбина. 

През 2000г. започва да пише авторска музика. Същата година излиза акустичния ѝ албум ‘Waiting’ – съставен главно от известни джаз стандарти, изпълнени на живо.